Село Царев брод и прилежащото му землище, в което е съществувал поселищен живот от дълбока древност, има богата и интересна история. Първите известни обитатели в района са траките. Свидетелство за тяхната култура са намиращите се северозападно от селото две надгробни могили (в едната е открито вторично погребение от VI в. пр. Хр.).
През ранното средновековие тук несъмнено е имало селище, което е гравитирало към старата българска столица Плиска. Доказателство за това са останките от старобългарско укрепление на 4 км южно от Царев брод. То се състои от землен ров с ширина от 5 до 8 м, берма с 2 м ширина и вал, висок до 2 м. Свидетелство за старобългарския бит и култура са групата менхери (девташлари)източно от селото. Близо до тях се намират двата антропоморфни балбала („каменни баби”), които са къснономадски (XIIв.) поменални паметници и според проф. Р. Рашев са кумански.
Първите писмени известия за селото са в турските данъчни регистри от 1573, 1620, 1676 и 1689 г., където се среща под имената Йенидже, Йенидже кьой, Йенидже-и мюслим. Селището носи името Енидже (от тур. „без име”) до 1934] г., когато се променят повечето турски имена на селищата в България.
През османският период селото има смесено население – българи и турци, като през различни период съотношението им се мени. В средата на XIX в., по време на Кримската война (1853 – 1856 г.) тук се заселват татари, а заедно с тях и черкези. Така в навечерието на Освобождението (1878 г.) Енидже е имало население с доста пъстър етнически състав.
След Руско-турската война (1877-78 г.) по-голяма част от турците и татарите се изселват и българите в селото стават мнозинство.
Интересен е фактът, че от края на XIX до средата на XX в. в Енидже се обособява най-голямата немска колония в България. Това става след като цар Фердинанд I Сакскобурготски в края на XIX в. поканва в България да дойдат немски заселници от Бесарабия, Унгарски и Румънски Банат, с цел да обработват плодородните земи, освободени от турците. Тези немци произхождали от Германия (Ландау, Карлщат, Карлсруе и др.) и миграционното им движение в Югоизточна Европа е свързано с политиката и икономиката на великите сили, по-точно с намаляването на територията на Османската империя в полза на влиянието на Австро-Унгария и Русия през XIX век.
Немската колония се съставлявала от около 50 семейства или 300 души. Още с пристигането си в Енидже, с пословично трудолюбие и усърдие, немските семейства показали своите способности. Започнали бързо да напредват, да развиват интензивно земеделие и добро скотовъдство. Някои от тях през годините акумулирали по-голямо имущество, Т. Панайотов дава като пример братята Хумел.
За духовните нужди на католическата немска общност през 1910 г. била осветена църква от духовния пастир на католическите немски заселници – отец Франц Крингс. По-късно, през 1914 г. църквата прераства в и днес съществуващия католически бенедиктински манастир “Пресвето сърце Исусово”. Религията и религиозните празници са били важен елемент за обединението на немците като етническа общност, за културната идентичност и за диференцирането от други етнически и религиозни групи. При това е имало толерантност в съжителството с другите етноси в Ендже, които били около 10. Ето какво пишат за това в пътеписите си саксонските скаути посетили селото през 30-те години на XX в.: „Ендже сигурно е едно от най-особените села в цяла България. Освен 50-те немски семейства там живеят и българи, татари, турци, руснаци, унгарци, албанци и арменци. Ендже вероятно може да се нарича „международно“ село. И въпреки това многообразие на расите селската общност е мирна.”
В началото на 40-те години по инициатива на Хитлер започва голямото преселване на етническите германци, преди всичко от югоизточна Европа, назад в Германия под лозунга “heim ins Reich” (назад в родината, в Райха). В това число попадат и царев бродските германци, които по това време наброявали 74 семейства (около 450 души), всъщност те съставлявали по-голямата част от всички германски преселници от България към Германия (834 души). По този начин се приключва 45-годишното съществуване на немската общност в Ендже/Царев Брод. Съвсем незначителен брой немци от тази общност отказва да приема гражданството на Германия и се връща в България поради смесени бракове, сред тях са и потомци на семейство Хумел, които днес живеят в Шумен.
Днес свидетелство за някогашното съжителство на националностите в мултиетническото село Царев Брод представлява гробището, което е разделено на три зони – православна, мюсюлманска и католическа. Покойниците от различните националности и религии са погребани в едно гробище.
wikipedia
Няма коментари:
Публикуване на коментар